Село Старо Стефаново

Китното село Старо Стефаново се намира в периферията на Национален парк Централен Балкан при 650 - 700 м. надморска височина. Всъщност на географската карта днес няма да видите с. Старо Стефаново, а само Стефаново. Селото се състои от две части - стара и нова. Когато теренът за строителство навремето станал недостатъчен, разширяването на селището започнало от другата страна на шосето и там се обособила неговата нова част.

Макар да е само на 5 километра от натоварения път София - Варна, по пътя за град Априлци, Старо Стефаново е успяло да запази своята атмосфера и специфичен микроклимат. Районът е екологично чист, с богато разнообразие на билки и гъби, сред масивни борови и букови гори, с над 50 чешми и кладенци и просторни поляни. В землището на селото има няколко тракийски могили, останки от римска крепост Калето, а североизточно е минавал византийски път.

История

Предполага се, че селището да е възникнало в XV в. след завладяването на крепостта Ловмч (днешно Ловеч) от турците и изселването на нейните обитатели към планината.

Първият официален писмен документ фигурира от XVI в. в летописите от Никополския санджак от 1515 г., където е записано под името „Исвоте”. Едно предание отпреди няколко века разказва, че по тези места в края на ХVII и началото на ХVIII век се разразила страшна чума. За да оцелеят, хората го преместили в уединена местност между деретата на две реки. Жителите му помагали на преминаващите през планината впрягове и поради това получавали административни облаги - данъците им били наполовина. В последствие е прекръстено на „Вратца”, за произхода на което съществуват две легенди. Първата е свързана с това, че селото се намира в затворена котловина и пътя свършва в него, поради което е било наречено с думата “врата”, т. е. “оттук влизаш и само оттук излизаш”. А втората е, че непосредствено преди влизане в селото е имало построена врата, която е и дала името му.

Съществуват сведения, че селото е било със специален статут на войнуганско село и като такова е ползвало множество данъчни привилегии. Войнуганите са били пълноправни бойци в армията, участвали в походите облечени в ризница, от където идва и названието им „войнугани”. Имали право да притежават наследствени земи и всъщност били част от военната класа.

Османски власти запазват привилегирования статут на селото. Те съхраняват заварената войнишка организация на местното население. Тук за дълго време, докъм средата на XVI в., местните българи са включени в различните формирования на османските въоръжени сили. Това са многобройни групи от потомци на старото войнишко население, за което османските хронисти отбелязват, че още в хода на завоеванието се правят опити за привличането му на османска страна. Изследователите са единодушни, че войнугският състав е преимуществено от българи, но допълват още, че техните задължения към османската власт са полувоенни, сиреч изпълняват обслужващи армията дейности като осигуряване на обоз, отглеждане на коне, косене на трева, сушене на сено, събиране на дърва за огрев и пр.

През всичките години Османско владичество населението на Старо Стефаново успява да се запази чисто българско, будно и трудолюбиво. Отдалечеността на селото от удобни пътища през несигурните времена на робство е било предимство, въпреки че в по-ново време именно този факт ограничава възможностите за стопанската дейност и става причина жителите да напускат селото. Родом от Старо Стефаново е Иван Йонков – Вратцалията (по-известен в историята като Иванаки Йонков - Кюркчията), един от първите съзаклятници във Велчовата завера. Иван Йонков е роден около 1800 г. Проявява се като най-активен в подготовката на Велчовата завера. В родното си село Вратца организирал и подготвил за въстанието многобройна чета. След предателството на хаджи Йордан от град Елена е заловен и осъден на смърт. На обесването му с Ловеч присъствали лично Видинският валия Хюсеин паша и предателят на въстанието – еленският чорбаджия хаджи Йордан Кисьов.

Архитектура

На 27.10.1982 година, село Старо Стефаново е обявено за Архитектурен Резерват. Около 96 къщи в селото са обявени за паметници на културата. Селото е с цялостно запазено устройство с неправилна регулация и раздвижени улици, което е свързано с терена.

Безразборно накацали по планинските възвишения, съхранените традиционни жилища са уникално богатство, разкриващо момент от архитектурния облик не само в селото, но и в целия старопланински район. Съществуващите сега постройки в с. Старо Стефаново са предимно от периода на първите години след Освобождението (1880-1890 г.), но има значителен брой по-стари къщи (1830-1870 г.), като единният характер на селищната застройка не е нарушен.

Къщите в с. Старо Стефаново са, общо взето, скромни като разпределение, изпълнение и външно оформяне, но напълно народностни като характер и строителни традиции. Те са по правило двуетажни, често обаче приземният етаж е полувкопан, а понякога дори изцяло вкопан от едната страна поради наклонения терен. В него са се разполагали зимниците - "мъзаните", дамовете (обори за едър добитък), а при по-късно застроените къщи, които са и в близост с центъра на селото и са с лица на уличната линия, има работилници, кръчма или кафене със самостоятелно влизане направо от улицата.

Конструктивното изпълнение на къщите в Старо Стефаново е просто, дори грубо. Приземните етажи се изграждат с външни стени от цепен камък. Стените в етажа се изграждат с пълнеж от плет между дървен скелет, измазват се сравнително гладко от двете страни и се варосват. При някои по-късно строени къщи пълнежът е и от кирпич (неизпечени тухли). Таванската конструкция е гредоред, който едновременно оформя и тавана в помещенията на етажа, поради което и самите греди са по-добре обработени от тези на подовия гредоред. Покривната конструкция е от гъсто наредени ребра, покривния материал — каменни плочи.

Същинската стойност на съхраненото архитектурно наследство в селището е обаче не толкова в отделните сгради, колкото в цялостното архитектурно единство между тях, терена и околния пейзаж.

Забележителности

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, е обявена за паметник на културата през 1978 г.  Тя е построена в периода 1880 – 1882 г. в двора на Иванаки Йонков – Кюркчията. Още по време на турското робство през 1864 г. местните хора издействали ферман с който е било дадено разрешение за строежа и девет години по-късно първият й камък бил положен от владиката Дионисий.

Градежът е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето.

Тя е от т. нар. “бели църкви”, при които сводовете не са изписани. Сама по себе си представлява един архитектурен шедьовър в църковното строителство през XIX в. - построена с два купола, масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести прозорци.

Освещаването на църквата в Старо Стефаново станало през 1891 г. Иконите й са дарени от местното население, а за изографисването й средствата дошли от ктитори в годината на Освобождението.

В двора на църквата по стар български обичай е построено през 1906 г. училище, което за времето е било едно от най-големите средношколски училища в региона и е събирало децата не само от селото, но и на съседните махали и колиби.

В черковния двор сред патриархално достолепно спокойствие под отдавна замлъкналото дуло на оръдие има един прекрасен войнишки паметник - почит към местните жители, загинали по време на войните.

Основна забележителност и паметник на културата е селската чешма. Тя е построена през 1830 година от местният управител Хаджи Ибрям. Една легенда гласи, че жената на хаджи Ибрямовият коняр Мария е била любовница на хаджията. Когато мъжът и отивал да пасе конете Хаджи Ибрям идвал в селото да я „посети“. Един ден той пристигнал, но Мария била с менците за вода извън селото, защото било сухо лято и в селото нямало вода. Той се ядосал, че бил път напразно и наредил на поп Йове да намери майстор, който да улови вода от друг извор и да доведе водата с глинени тръби пред къщата на Мария.

Друг интересен архитектурен паметник е „Поповото мостче“. То е построено на най-тясното място на рекичката Селищен дол от камъни на суха фуга. Подреждането на камъните е в сводова форма, а върху свода са наредени големи каменни плочи. Коя година е строено мостчето не е известно.

Водопадите

Каньонът под селото е с красива каскада от малки водопади и е изключително красиво място за разходки.

Първият водопад е 6 метров и се намира до запазените основи на поповата караджейка /воденица/. Под него на около 100 метра е най-големият водопад 15 метра, а най-малкият е 5 метров.    

Филмография

Всъщност за първооткриватели на красивото селце Старо Стефаново основателно биха могли да претендират и кино творците. Заради уникалността си е предпочетено за снимачна площадка на няколко български филма.

“ЮДИНО ЖЕЛЯЗО”

Игрален филм/ Приключенски, драма (1989 г.)

“ПАНЧО И ТАЛАСЪМИТЕ”

Игрален филм/ Приключенски (1989 г.)

“КЛАДЕНЕЦЪТ”

Игрален филм/ Драма (1991 г.)

“ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ”

6-сериен телевизионен филм/ Драма (2000 г.)

“ОТВЪД ЧЕРТАТА”

Игрален филм/ Драма (2003 г.)

“НА ГРАНИЦАТА”

6-сериен телевизионен филм/ Драма (2014 г.)